Всяка община неминуемо проявява фундаментален интерес към собственото си икономическо развитие, защото от това зависи благоденствието й. Броят на работните места, заплатите на работещите и печалбите на фирмите представляват основата за голяма част от данъчните приходи, които след това се разпределят за социални цели и по-нататъшно развитие на общината.
Общинските власти играят ключова роля в местното икономическо развитие. Те са лидерите в процеса на финансирането и внедряването на проекти за местно икономическо развитие, в процеса на създаването и поддържането на благоприятна среда за местния бизнес, а също така и при създаването на успешни и трайни партньорства с частния бизнес и обществото посредством подкрепата на техните целенасочени усилия.
За успешно влияние върху процеса на развитие на региона, общините :
- анализират местната икономика
- осъществяват лидерство
- администрират проекти
- осигуряват услуги или създават условия за тяхното изпълнение
- финансират или предоставят друга материална помощ
- установяват и поддържат благоприятна среда за икономически растеж
Безусловно активното партньорство на публичния /държавен и/ или общински сектор с частния сектор при осъществяването на проекти за регионално развитие с общинско и/или областно значение следва да се развива на основата на ясна и перспективна мотивация за съвместна стопанска дейност.
Финансово състояние на общините
С оглед на задачите, които трябва да изпълняват, финансовите средства на разположение на общините са крайно недостатъчни.
Приходите на общините са два вида -
- собствени приходи
- трансфери от държавата.
Общините получават трансфери от държавата във вид на субсидии, субвенции и заеми.
Освен това получават трансфери под формата на споделени данъци. Последните са данък общини в размер на 10% върху печалбата на юридическите лица и 50% от данъка върху дохода на физическите лица, живеещи на територията на съответната община. Собствените данъчни приходи на общините се формират от постъпващите в техните бюджети местни данъци и такси. Съгласно закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) това са данък върху недвижимите имоти, върху наследствата, върху даренията, данъкът при възмездно придобиване на имущество и данъкът върху превозните средства. Освен това в общинските бюджети влизат и приходи от местните такси за битови отпадъци, за ползуване на пазари, детски ясли и градини, социални домове, курортни такси и др. Общинските съвети имат правото да определят размера на местните такси.
В повечето европейски страни общините имат правото да определят в някаква степен размера на местните данъци. У нас съгласно Конституцията единствено Народното Събрание определя данъците и техния размер и е поставено изискването данъчни задължения да се установяват само със закон. На практика това е форма на влияние на държавата върху финансите на местните органи на властта. Общините не разполагат и с възможност да предоставят данъчни облекчения, както и да налагат утежнения, отново поради текст в конституцията. Предоставянето на по-голяма свобода на общините да влияят върху собствените си приходи би означавало, че те разполагат с по-добри възможности да управляват своите бюджети. Така една община, в която предприятията работят, плащат заплати на работещите и накрая всички плащат дължимите данъци, би била в много по-добро финансово състояние. В крайна сметка обаче става дума за намиране на оптимален баланс между реалните нужди на общините и необходимостта държавата да изпълнява своите преразпределителни функции за да не се стига до драстични дисбаланси в развитието на отделните региони.